Махайра


Махайра е оръжие на древните траки, което представлява къс извит меч с едностранно острие. Тракийското му име е "скалме" или "сика". В крайна сметка бойния нож махайра в най-първичен превод означава жертвен нож.

Другата тракийска дума за меч - скалме е с корен идентичен на думата "сика" и има сходен произход. Споменава се от Тукидид, който нарича траките обитаващи Родопите "махайрофори", т. е. "мечоносци". Въоръжените с махайра бойци влизали в редиците на пелтастите.

На територията на България са открити много археологически находки на това оръжие, които показват, че то се появява в Тракия през VII - VI век пр.н.е.. Има различни типологически варианти с чупка или плавна извивка на острието, както и такива с врязана украса.

източник