Шамшир – сабята на Персия, Централна Индия и арабския свят


Шамшир означава "извит като нокът на тигър" и представлява дълбоко извитата и непрекъснато стесняваща се параболична сабя, типична за Персия (Иран), Централна Индия и целия арабски свят от средата на 16-ти век. Обикновено сабите с острие с тази форма са класифицирани като шамшири, независимо от това дали дръжката е от персийски, индо-мюсюлмански или арабски тип; в контраст с по-често срещаната практика на класифициране на такива остриета с инкрустации в индо-мюсюлмански стил като талвари.

Терминът Талвар се използва за друг вид извити мечове с различни форми, обикновено инструктирани в индо-мюсюлмански стил, с остриета обикновено по-широки от тези на шамшира, често не изтъняващи равномерно и включващи рикасо или незаточени участъци в непосредствена близост до дръжката. Имайки предвид формата на острието на шамшира, както на персийското, така и на индийското производство, той е бил широко търгуван, дръжките му са били взаимозаменяеми в целия Близкоизточен ислямски свят, като персите първи го приемат и използват чак до 20 век.

Съвременните илюстрации най-често показват, че тези мечове са носени извън ножниците, окачени хоризонтално или диагонално, стърчащи надолу, от лявата страна на ползвателя. Тези остриета са били използвани от конници и пехотинци. Шамширите обикновено се считат за идеалното оръжие на конниците в близък бой. Има интересно мнение, че тези саби може да са били приети по-скоро като ловно оръжие за "елегантно клане на животни от кон", отколкото като бойно оръжие.

Тези дълбоко извити остриета са склонни да достигнат максимална степен на кривина около 50 до 60% от дължината на острието до дръжката. Острието е най-широко, на мястото, където влиза в дръжката, от там напред то започва да се стеснява, както на ширина, така и на дебелина към върха с форма на конус. Страните на остриетата в добро състояние са склонни да бъдат плоски, докато режещия ръб и гръбнака са конвексирани. Гръбнакът обикновено е леко заоблен, отново конвекс. Индийските остриета могат да имат рикасо (или каджана) - незаточен участък преди дръжката, но те по-скоро се определят като талвари, отколкото като шамшири. Острието на шамшира обикновено е изковано от вутц или "истинска дамаска стомана".


Острието на шамшира често включва един или повече от следните надписи: име на производителя, име на собственика, на отдаденост на един владетел, цитати от Корана и талисмани. Най-известният майстор на шамшири е Асадулах работил по време на Ренесанса на Персийската империя по времето на Шах Аббас, който управлявал между 1588 и 1629 г. и като цяло няма много подробности от живота на ковача. Надписи, обявяващи остриета като негова работа се срещат, но се различават значително в позицията на поставения надпис, техниката и стила на изпълнение, формулировките и калиграфията. Има мечове от 811 г., 1808 г. чак до 1921 г. с подписа на майстора и направени от вутц, но това е разлика от много години!

Друг известен майстор от същото това време и място е синът на Асадулах - Калб Али, за който също са били документирани толкова променливи и голям брой надписи. От големия брой остриета, така надписани и с различия в стила, става ясно, че тези мечове не могат да бъдат дело на един и същи майстор или ковачница. Като се има предвид промяната в изписаните дати и управниците изглежда много вероятно, тези надписи да са направени, с цел да заблудят купувачите. Точно кои от тези мечове са дело на прочути ковачи не може да се разбере. Името, изписано на острието, не означава, че е направено от известен майстор. Някои експерти разпознават творбите на Асадулах по шарката на вутца.

Дръжките, въпреки че имат множество местни вариации по форма и силно променливи стилове на декорация, запазват едно ядро ​​от общи характеристики. По гардовете могат да се наблюдават редица стилове: умерена дължина със заоблени бутони в класически персийски стил, набит и подут в индо-мюсюлмански стил и по-дълъг и по-изтеглен в арабски и турски стил. При много гардове се наблюдавт лангети, тръгващи към върха на острието.

Лангетите също варират - често са по-деликатни при персийските мечове и по-груби при индийските видове. Освен очевидната им роля да задържат меча в ножницата, някои автори предполагат, че лангетите са се използвали за хващане на противниковия меч в битка или за чупене на противниковото оръжие, но това е малко вероятно, тъй като пластините са изработени от по-меки материали.

А металният захват е неразделна част от кросгарда на типичната индо-мюсюлманска дръжка, обаче при повечето персийски мечове симетричните лангети продължават в областта на дръжката и често завършват с материали като слонова кост, кости или рог, които са занитени на място.

Индо-мюсюлманските дръжки разчитат изцяло на лепила за закрепване към танга, докато в персийските мечове се използват и лепила, и нитове. Тангът, понякога може да излиза извън дръжката. Обикновено дръжката е омотана с тел. В края на дръжката обикновено има помел, често декориран в стила на гарда. В някои индийски мечове са наблюдава допълнителен гард, започващ от гарда и продължаващ до помела. Дръжката може да завършва с глава на животно при по-луксозните образци.

Докато кривата на острието е до голяма степен параболична, участъкът, в който извитостта свършва е с дължина няколко инча, и е точно преди дръжката. Тази асиметрия представлява предизвикателство за производителя на ножницата.

Персийските и индийските ножници са малко по-широки от острието. Когато се пъхне в началото, гръбнака на острието се плъзга плавно по задния ръб на ножницата, обаче, след като острието е три четвърти вътре, режещия ръб ще започне да преминава към противоположната страна на ножницата.

Турските ножници и някои арабски ножници са по-тесни, използващи процеп, простиращ се от края до върха на ножницата, за да се справят с асиметрията. Някои от тези ножници използват допълнителна защита, когато е напълно вкарано острието. Ножницата на шамшира често се прави от дърво и е облицована с кожа, кадифе, метал или комбинация от всичките.

Превод от английски: Емил Ангелов

http://www.vikingsword.com/ethsword/shamshir/