петък, 22 юли 2016 г.

Мечът на Уилям Уолъс


Сър Уилям Уолъс е рицар и шотландски национален герой. Води съпротивата срещу англичаните по време на Войните за шотландска независимост.

Заедно с Андрю Морей, Уолъс побеждава англичаните в Битката при Стърлингския мост през 1297 г. и е покровител на Шотландия до неговото поражение в Битката при Фолкърк. През 1305 г. Уолъс е заловен близо до Глазгоу и предаден на крал Едуард I, който го беси, мъчи и разчленява за държавна измяна. След своята смърт Уолъс придобива героичен образ далеч извън пределите на родината си.

Над древната столица Стърлинг, на 55 км от сегашната Единбърг, се издига кула-монумент, висока над 70 метра, приличаща на меч. Вътре се съхранява “мечът на Уолъс”. Огромно оръжие, което се носи с две ръце. Мечът е в стъклен саркофаг, дълъг е 163 сантиметра и тежи 2,7 килограма. Едва ли има шотландец, който да не го е виждал.

През 1297 година Уилям Уолъс води шотландската армия и печели знаменита битка срещу изключително кръвожадния крал Едуард I. Англичаните превъзхождали многократно с кавалерия и пехота, но с хитрина Уолъс вкарва враговете в клопка в реката и ги сразява. След това шотландският герой увива дръжката на меча си и прави ножница и колан с кожата на Хю Кресингъм, един от английските пълководци в битката и кръвожаден събирач на данъци.

Легендата разказва как за 200 години оръжието на Уолъс изчезва след екзекуцията му в Лондон през 1305 година. Тогава пълководецът е предаден при битката за Фолкърк. Два века по-късно крал Джеймс IV Шотландски купува за 26 шилинга меч, наподобяващ досущ този на героя. Познават го по човешката кожа.


За последната има и друга легенда, че Уилям Хезелриг, английският шериф на Ланарк, убива Марион, младата съпруга на Уолъс, заради което 6 години по-късно Уолъс го залавя, убива и одира ивици от кожата му, за да облицова дръжката на огромния си меч и ножницата му.


Според експертите обаче изложеният меч не принадлежи на Уилям Уолъс поради две причини. Първо, той не притежава фулър, характерен за мечовете от 13 век. Второ, при внимателна инспекция е установено, че е изкован от 3 отделни парчета от други мечове. Формата на гарда и наличието на рикасо са типични за мечовете от 16 и 17 век. Мечовете от 13 век не притежавали рикасо.



По материали от Уикипедия и Труд