сряда, 19 ноември 2014 г.

Атаме


Атаме е пречистена и осветена церемониална кама с черна дръжка, която рядко се използва за рязане в материалния смисъл. Ножът се е използвал в церемониалната магия (например за очертаване на магически кръг) и в много от старите религии като Уика, паганизъм и др. Първоначалната му форма е била на меч, но по времето на гоненията на вещиците е била променена до размерите на обикновен кухненски нож, защото в този си вид не будел подозрения у гонителите.

По онова време мечове са имали само благородниците и е изглеждало подозрително меч да имат обикновените селяни. Произходът на думата не е изяснен. Спорно е дори произношението - атаме, атамея, атамей, артамей и др. Терминът „атаме“ произтича от серия от грешки от късно латинската дума artavus – нож за подостряне на пера при писане. Има още една етимология от арабски - al-dhammé (кърваво писмо), за който се предполага, че е бил ритуален нож на средновековен магически култ в Мароко и Андалусия. Тази етимология обаче е спорна.

Острието се изработва обикновено от стомана или от желязо, двуостро с дължина към 12-15 см, може да бъде намагнетизирано или не. Ръкохватката най-често се прави от дърво, но има и варианти на изработка от рог, злато, сребро или някакъв метал. На острието и на ръкохватката може да се гравират разнообразни магически символи или вещерското име на притежателя, може и някой вещерски девиз.

От каквото и да е изработена ръкохватката, тя трябва да е достатъчно голяма, за да не се налага пипане на острието с ръка. Атамето се използва единствено за ритуални цели, например за направление на енергия, за начертаване на магически кръг, в който вещерите/вещиците изпълняват ритуал, за освещаване на вино и прочие.

Приема се, че силата на атамето се увеличава с всяко следващо негово използване. Но и не бива да се забравя, че главното в един ритуал не е ритуалът, нито са предметите. Вещерът/вещицата (респ. занимаващите се с магия) са тези, които превръщат обикновения предмет в предмет с друго предназначение.

В повечето магически традиции атамето се асоциира с огъня и само понякога - с въздуха. Във вещерството се асоциира с мъжкото начало, с Бога. Според някои магически учения атамето може да се замени от меч.

Както всеки магически инструмент, атамето също трябва да бъде очистен, преди да се използва. Във вещерската традиция атамето никога не се използва за рязане на каквото и да било, освен по изключение на някаква ритуална храна или рязане на билки за лечебни цели.

Изборът на атаме си зависи изцяло от занимаващите се с магия, от техните чувства, каквото си харесат, каквото стои най-добре на усет в ръката. Може да се поръча да се изработи, но такива поръчки могат да се окажат скъпо начинание. Напълно е допустимо да се купи (включително от най-обикновен оръжеен магазин), а може при творческа нагласа да се пренаправи лично някой кинжал на атаме.

източник: Уикипедия