събота, 11 октомври 2014 г.

Макуахуитъл


Макуахуитъл е ръкопашно оръжие, издялано от дърво във формата на меч, използвано от ацтеките. То е снабдено с остриета от двете срещуположни страни, изработени от залепени близо едно до друго или на интервали остри парчета обсидиан или кремък.
 
Първите европейци, които се сблъскват с Макуахуитъл го класифицират като меч или бойна палка, но тези определения трябва да се смятат за примерни, понеже в европейската оръжейна култура няма еквивалент на това бойно приспособление и първите изследователи не са имали отправна точка за сравнение. Оръжието се среща само в Мезоамерика, където съществуват и други подобни оръжия, от които най-близкото се казва Макана - дървен меч-палка, използван от aраваките Таино.

Не е известно да е останал някъде оцелял автентичен образец на Макуахуитъл, но въпреки това, има множество запазени негови илюстрации, рисунки и описания, направени през 16-ти век. Последният експонат е съхраняван в „Кралската оръжейна в Мадрид“ до 1884 г., когато изгаря в пожар.

Произход 
Оръжието Макуахуитъл е възникнало в Мезоамерика, където материалът от който е изработено острието му е използван още от най-ранните народи обитавали местността. Суровината се нарича обсидиан - вулканично стъкло, формирано от бързото охлаждане и втвърдяване на богати на силиций части от екструдиране на лава и от него има значителни залежи в мексиканската долина. Най-голямото находище е около Тулансинго, на 105 км североизточно от Теночтитлан. Може да се каже, че ацтеките не са имали „Каменна ера”, а по-скоро „Oбсидиан епоха“. От вулканично стъкло те са изработвали много от военните си и битови инструменти - върхове за стрели, ножове, върхове на копия и други всевъзможни малки остриета.


Все още не е изяснено по кое време се е появил ацтекския меч, но е малко вероятно да е преди началото на посткласическия период (900–1697 г.). Знанието за това оръжие идва най-вече от писмените източници от 16-ти век, които черпят сведения от устната традиция на местните индианци и наблюденията на испанските конкистадори и монаси. За него археологията не дава никаква конкретна информация, а малкото артефакти, които са открити се отнасят за оръжия, които имат сходни функции, без да може да се докаже, че са пряк предшественик на Макуахуитъл.

Доколкото е известно, най-ранното доказателство за използване на подобен вид инструмент може да се намери в земите на маите. На стенописи от Бонампак и Мул Чиц, датиращи от ранния и късния класически период (600–900 г.), са показани подобни, но и различни от Макуахуитъл оръжия. Такъв е и примера върху релеф от Чичен Ица от ранния посткласически период, където е изобразен воин, който държи в ръка извита бойна палка с две остриета, вероятно изработени от кремък. При другите по-древни народи в местността - толтеките и олмеките, не са открити данни за боравене с подобно оръжие.

Въпреки че информацията за ранните дни на Макуахуитъл е оскъдна, някои изследователи смятат, че оръжието влиза в широка употреба по време на експанзията на ацтеките (приблизително 1400 г.), в отговор на необходимостта да се въоръжат и обучат големи армии, колкото е възможно по-бързо и ефективно.

Наименование
Думата Макуахуитъл е използвана от древните Нахуа за наименование на ацтекското оръжие от обсидиан. На езика Науатъл името е словосъчетание, образувано от думите за ръка (маитъл) и дърво (куахуитъл).

Описание 
Почти цялата информация за ацтекското оръжие идва от испанските конкистадори и монаси, които, след като през 16-ти век за първи път посещават земите на ацтеките, описват местните индианци и в частност Макуахуитъл в своите анали, наречени кодекси. Според тях, съществуват три разновидности на меча - къс (около 50 см), среден (около 70–80 см) и дълъг за две ръце (около 1 м до цял човешки ръст).

Най-разпространения Макуахуитъл е за използване с една ръка. Той е дълъг около 70–80 см и широк около 7–10 см. Изработен е от дърво, обикновено дъб. От двете си страни е снабден с най-малко от шест до осем остриета от обсидиан или кремък. Остриетата са прикрепени в жлебове по ръба с помощта на лепило от битум или дървесна смола, при едни образци на интервали, при други едно до друго. Испанците отбелязват, че режещите парчета са по-остри от остриетата на собствените им мечове и са толкова добре залепени, че не могат да бъдат нито извадени, нито счупени. Формата на шиповете е различна, от правоъгълна до елипсовидна. Някои мечове са снабдени в долния край на дръжката с каишка в която боеца може да постави ръката си за по-голяма сигурност при битка.

Ефективност
Според испанските конкистадори, които са се сблъсквали с Макуахуитъл на бойното поле, меча е толкова остър, че може да отреже главата на човек с един удар.

Бернал Диас дел Кастильо (участник в похода на Кортес) споменава в записките си, че оръжието на ацтеките е способно да обезглави кон:

“Педро де Морон беше много добър ездач и понеже той навлезе с още трима конници в редиците на врага, индианците го нарязаха с мечовете си и го нараниха лошо, а след това замахнаха към кобилата му и отрязаха главата й в областта на шията, която увисна само на кожата, и тя падна мъртва”.

Друг конкистадор, които описва похода на Кортес като анонимен завоевател, разказва подобна история за ефективността на ацтекското оръжие:

“Те имат мечове от дърво, като тези за две ръце, но с по-къса дръжка, около три пръста широки. Ръбовете са набраздени и в каналите им те вмъкват каменни ножове, скроени като острие от Толедо. Един ден видях как индианеца замахна към коня на противника си и го удари в областта на гърдите, така че той се отвори откъм вътрешностите и падна мъртъв на място. И в същия ден видях друг индианец да удря друг кон през врата и той падна мъртъв в краката му”.

В сведение от Франсиско де Агилар се съобщава:

“Те използваха тояги и мечове. Един индианец с един удар отсече врата на коня на Кристобал де Олид, убивайки го. Индианеца от другата страна замахна към втория конник и удари коня му в глезените, при което и този кон падна мъртъв”.

“Веднага след като часовоя даде аларма, те се наредиха с оръжията си, за да ни изтребят нападаха с голяма ярост и ни нараняваха с мечовете си. Тук много испанци паднаха, някои мъртви, някои ранени, други без никаква вреда припаднаха от страх.”

В днешно време са правени опити мощта на Макуахуатъл да бъде тествана, чрез реплики, изработени по описанията и илюстрациите на първите завоеватели на Мексико. Тестовете показват, че дървения меч е наистина доста остър, но би било много трудно да нанесе пораженията, описани от испанците. Въпреки това е възможно дубликатите да не са точни, или хората, които са използвали макуахуитъл по време на опитите, да не са достатъчно тренирани да боравят с тях. Каквато и да е истината, експериментите показват, че ацтекския меч е много мощно оръжие и дори показанията за него да са преувеличени от конкистадорите, то може да нанесе много големи поражения на евентуален опонент в битка.

Уикипедия